В живота понякога се случва непоправимото и губим хора, без които не можем. Вижте една изповед, истинска колкото заряда на цялото ни съществуване. В нея ще откриете откровените мисли и чувства на един наранен човек. Наранен от обстоятелствата и излял душата си в думи. Малките думи, които използваме всеки ден в тази книга са доведени до екстремни чувства.
Дали времето лекува? Дали се появяват емоции болкоуспокояващи и дали душицата съкровена и свята на всеки един от нас може да преглътне загубата на любим човек? Това е показно как трябва да обичаме. Тази книга е показно как трябва да чувстваме дори да не го показваме. Истинска ценност е това, че един от нас е показал ярките емоции през нижката на словото. Истинска трагедия е, че се е наложило да изживее тези моменти на скръб и сблъсък с истината. Колко много хора застават пред тази стена от сълзи и болка и ние ги подминаваме безчувствено. Не трябва да бъде така.
И нека тази книга послужи за пример не само как трябва да обичаме, но и как трябва да се отнасяме към близките си и въобще към хората. Нека бъде причината всеки един да се замисли има ли смисъл в кавгите. Има ли смисъл в поругаването на достойнството на другия? Има ли смисъл да враждуваме, когато накрая тези негативни действия и чувства носят само и единствено болка след себе си.
Нека се замислим дали искреният разказ може да ни провокира да обичаме повече, да уважаваме повече другите. Да не сме алчни, злободневни, арогантни, интриганти. Дали не си заслужава да пощадим и другите и себе си в танца на живота? Защото той ни е само един. И всеки, който губи любими хора ще разбере посланията в тази книга.
Някои загуби в живота...
Са толкова свирепи...
Толкова жестоки...
Опостушителни...
Тая загуба помита всичко след себе си...
Ограбва ти дори и малкото,
което ти е останало...
Помита всичко като ураган...
Отнася ти душа... Мечти... Сърце...
Отнася теб...
Хайде сега живей....
Живей, де!!!!
Живей без душата... Мечтите... Сърцето...
Без нищо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар